Петя Дубарова
Снимка: wikipedia.org
Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. Единствено дете, израства в семейство на интелигентни родители – баща ѝ е инженер, а майка ѝ – учителка.
Живее в централната част на Бургас, като домът ѝ на ул. „Гладстон“ е запазен като литературна къща-музей. Учи в Английска езикова гимназия „Гео Милев“, където се отличава като много добра ученичка с интерес към литературата и езиците.
Започва да пише още като дете, а първите ѝ стихове са публикувани в младежкия печат, когато е на около 14–15 години. Приживе няма издадена книга – първата ѝ стихосбирка „Аз и морето“ излиза посмъртно през 1980 г.
През 1978 г. участва във филма Трампа.
Част от стиховете си пише нощем, често веднага след силно емоционално преживяване.
След смъртта ѝ творчеството ѝ получава широко признание. Днес Петя Дубарова заема важно място в българската литература и се смята за едно от най-ярките явления в поезията на своето поколение. Нейни творби се изучават в българските учебници по литература.
Един от най-разпознаваемите ѝ стихове е „Доброта“:
Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!…
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!
