Петя Дубарова

Снимка: wikipedia.org

Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас. Единствено дете, израства в семейство на интелигентни родители – баща ѝ е инженер, а майка ѝ – учителка.

Живее в централната част на Бургас, като домът ѝ на ул. „Гладстон“ е запазен като литературна къща-музей. Учи в Английска езикова гимназия „Гео Милев“, където се отличава като много добра ученичка с интерес към литературата и езиците.

Започва да пише още като дете, а първите ѝ стихове са публикувани в младежкия печат, когато е на около 14–15 години. Приживе няма издадена книга – първата ѝ стихосбирка „Аз и морето“ излиза посмъртно през 1980 г.

През 1978 г. участва във филма Трампа.

По-малко известни и любопитни факти:
5

Част от стиховете си пише нощем, често веднага след силно емоционално преживяване.

5
Обичала е да преписва любими мисли и цитати в тетрадки, които е пазела като лични дневници.
5
Обича морето и често пише, вдъхновена от неговата стихия.
5
Има запазени нейни писма, които показват много зряло мислене за възрастта ѝ.
5
Днес в Бургас ежегодно се провежда конкурс на нейно име, посветен на млади автори.
Животът ѝ завършва трагично на 4 декември 1979 г., едва на 17 години. Смъртта ѝ е самоубийство, след тежък личен и емоционален срив, свързан с обвинение в училище и силен вътрешен конфликт.

След смъртта ѝ творчеството ѝ получава широко признание. Днес Петя Дубарова заема важно място в българската литература и се смята за едно от най-ярките явления в поезията на своето поколение. Нейни творби се изучават в българските учебници по литература.

Един от най-разпознаваемите ѝ стихове е „Доброта“:

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!…
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

Преглед на поверителността

Tози уебсайт използва бисквитки, за да можем да ви предоставим възможно най-доброто потребителско изживяване. Информацията за бисквитките се съхранява във вашия браузър и изпълнява функции като разпознаването ви, когато се върнете на нашия уебсайт и помага на нашия екип да разбере кои секции от уебсайта намирате за най-интересни и полезни.