Христо Фотев
Снимка: Община Бургас
Първата му стихосбирка – „Баладично пътуване“ е издадена през 1961 г. Дебютната му книга получава признание и на следващата година е приет за член на Съюза на българските писатели. През 1962 г. става драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“. От 1964 г. повече от четвърт век Христо Фотев е творчески секретар на Дружеството на бургаските писатели, чийто помещение се намира на, ул. Милин камък 1, „канцеларията“, както я нарича Фотев.
Днес той е сред най-значимите български поети на XX век. Негови произведения се изучават в училище и продължават да бъдат сред най-обичаните от читателите.
Едно от най-известните му стихотворения е „Колко си хубава!“, написано за първата любов на Фотев – Милка Керемедчиева, която е още ученичка по времето, когато омагьосва поета и става причина за съществуването на едно от най-нежните лирически произведения в нашата литература.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави
Не се измъчвай повече — обичай ме!
Не се щади — обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си — със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги — и никога
ти няма да си глупава — обичай ме!
И да си зла — обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава… Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество —
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава — повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения — прощавай ми
внезапните пропадания някъде —
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога — откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти… Обичай ме!
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги —
завинаги.
И колко ми е невъзможно… Колко си
ти пясъчна… И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска.