Емил Чакъров

Бургазлията, който покори световните музикални сцени

Емил Чакъров

Снимка: burgas.bg

Емил Чакъров е един от най-талантливите и рано признати български диригенти на XX век. Роден е на 29 юни 1948 г. в Бургас, а животът му, макар и трагично кратък, е изпълнен с изключителни професионални успехи.

Емил Чакъров израства в обикновено семейство в Бургас. Според биографични сведения майка му е била учителка, а баща му – служител. Семейството не е било музикална фамилия, но още от най-ранна възраст Емил проявява необикновен интерес към музиката. Още като малък той заставал пред радиото и започвал да „дирижира“ музиката, която слушал. Толкова бил увлечен, че родителите му разбрали, че това не е просто детска игра. Баща му дори му направил малка пръчица, която се превърнала в първата му диригентска палка.

На петгодишна възраст започва да учи цигулка. По-късно неговият талант става толкова очевиден, че още като дете получава възможност да се развива в София. На 11 години вече дирижира детска оперета в Бургас – необикновено постижение за толкова малко дете.

През 1962 г. Емил Чакъров постъпва в Софийското музикално училище, където учи цигулка в класа на Петър Арнаудов. Но неговата истинска страст остава дирижирането. На 15 години започва системно да го изучава в Софийската консерватория.
През 1967 г. завършва Музикалното училище с отличие и продължава образованието си в Българската държавна консерватория. Там работи с известни български музиканти и диригенти, сред които Константин Илиев и Влади Симеонов. Още като студент дирижира академични и младежки оркестри.

Любопитното е, че самият Чакъров не смятал, че някой го е насочил към дирижирането. По думите му това било вътрешен, почти необясним стремеж още от детството. Той дори казва:

„За мен никога не е имало друг стремеж, освен да бъда диригент.“

Световната кариера на Емил Чакъров започва истински през 1971 г., когато на 23 години участва в престижния международен конкурс за млади диригенти „Херберт фон Караян“ в Берлин. Той става най-младият лауреат на конкурса.

Този успех променя живота му. Великият диригент Херберт фон Караян го кани за свой асистент в оперни постановки в Берлин и Залцбург. Чакъров има възможност да работи в непосредствена близост до един от най-големите диригенти на XX век и да общува с водещи фигури на световната музика. Сред музикантите, с които се среща и работи, са Ленард Бърнстейн, Зубин Мета, Сейджи Озава и други.

След успеха си в Берлин Чакъров започва да се появява на най-престижните музикални сцени.

В България той ръководи Пловдивската филхармония, а през 1977 г. основава оркестър „Симфониета“ в София.

Като гост-диригент работи с някои от най-големите оркестри в света – Берлинската филхармония, Бостънския симфоничен оркестър, Израелската филхармония, Лондонския симфоничен оркестър, Френския национален оркестър, Оркестъра на Лос Анджелис, Цюрихския Tonhalle Orchestra и Чешката филхармония. С Ленинградската филхармония работи особено активно и през 1989 г. е назначен за постоянен гост-диригент.

Особено значима е и оперната му кариера. Той дирижира в Ковънт Гардън в Лондон, Метрополитън опера в Ню Йорк, Ла Скала в Милано, Сан Карло в Неапол, Ла Фениче във Венеция и в Хюстън.

Емил Чакъров оставя и значително звукозаписно наследство. Той записва произведения на Чайковски, Глинка, Мусоргски, Прокофиев и други композитори. Сред известните му записи са „Княз Игор“, „Евгений Онегин“, „Дама Пика“, „Живот за царя“, „Тоска“, „Норма“, „Реквием“ на Верди и Деветата симфония на Бетовен**.

За записа на операта „Княз Игор“ от Бородин той получава престижната френска награда „Шарл Кро“. За записа на „Дама Пика“ получава и отличието „Бруно Валтер“.

През 1986 г. Чакъров основава Новогодишния музикален фестивал в София и създава Фестивалния симфоничен оркестър. Идеята му е в България да се срещат музиканти и изпълнители от световна величина. Това е още един пример за неговата визия – той не е искал само да дирижира големи оркестри в чужбина, а да създава културни събития и възможности и в България.

Животът на Емил Чакъров приключва внезапно и трагично. Той умира на 4 август 1991 г. в Париж, само на 43 години. Последният му концерт е с Френския национален оркестър в Париж на 22 март 1991 г.

Смъртта му прекъсва кариера, която изглежда тепърва навлиза в най-зрелия си период. За сравнително краткия си живот той успява да достигне сцени, до които много музиканти не стигат дори след десетилетия работа.

Паметта за него продължава да живее и днес. През 2011 г. Емил Чакъров е удостоен посмъртно със званието „Почетен гражданин на Бургас“, а в града се провеждат Бургаските музикални празници „Емил Чакъров“. Учредена е и награда на негово име, която се връчва на изявени личности в музикално-сценичното изкуство.

„АЛЕЯ НА СЛАВАТА“ е реализирана по идея и със средства на строителна компания ЕВРОБИЛДИНГ ИНЖЕНЕРИНГ, като част от нейната глобална визия за развитие на градската среда и се осъществява в партньорство с Община Бургас, която подкрепя концепцията и нейното изпълнение.

Преглед на поверителността

Tози уебсайт използва бисквитки, за да можем да ви предоставим възможно най-доброто потребителско изживяване. Информацията за бисквитките се съхранява във вашия браузър и изпълнява функции като разпознаването ви, когато се върнете на нашия уебсайт и помага на нашия екип да разбере кои секции от уебсайта намирате за най-интересни и полезни.